КАКВО Е ПСИХОДРАМА?

 
      Психодрамата е метод на психотерапия, създаден от Джейкъб Морено. В този подход се използват техники чрез които клиентът изиграва минали, сегашни или очаквани житейски ситуации и роли, опитвайки се да ги разбере по-пълно и да постигне катарзис. Изиграват се или се преиграват значими събития, за да се помогне на хората да разпознават и изживяват скрити чувства, потискани до този момент, да съумеят да ги изразяват пълно и свободно и да се насърчи изпробването на ново и по-ефективно поведение.
     Морено твърдо, вярва, че изиграването на проблемите има по-голяма терапевтична стойност, отколкото ако просто се говори за тях. Неговите техники насърчават действието, междуличностното взаимодействие и срещите, изразяването на чувствата в настоящия момент и проверката на реалността. Срещата се извършва в контекста „тук и сега“, независимо дали изиграването се отнася до минало или очаквано събитие. Според Морено спонтанността и творчеството са основни характеристики на здравата и жизнена личност.
Психодраматичният процес има три фази:
1. Фаза на загряването
2. Фаза на действието
3. Фаза на дискусията
 

       Морено е описал необходимостта от период на загряване – фаза на загряването, предназначен да подготви участниците за изживяването. Груповият лидер играе ключова роля за постигането на тази готовност и на мотивацията, необходима за работа върху засягащи личността теми от действителността. По време на тази фаза участниците трябва да почувстват сигурност, че средата, в която работят, е безопасна и трябва да се изгради климат на доверие. Техниките за постигането на загряване са по-малко важни от неговата цел — всичко, което води до увеличаване на доверието в групата, е полезно средство в тази начална фаза.
     Фазата на действието се състои от изиграването и преработването на минала или сегашна ситуация или на очаквано събитие. Водещият използва различни драматични техники, направлявайки протагониста /групов член, който работи върху личен проблем/ в изследването на нова територия и получаването на ново разбиране. След изиграването и постигането на катарзис и прозрение действието може да завърши.
       Следва третата фаза на психодрамата-споделянето, дискусията, последействието, която се заключава в опита да се интегрира и осмисли току-що преживяното. Останалите от групата се приканват да споделят собствени наблюдения, съобщавайки как сесията е въздействала върху тях.